За разлика от днес в миналото паметници са вдигани и падали

За разлика от през днешния ден в миналото монументи са вдигани и падали без допитване до хората. 

Сменяли са се празници и са се измисляли нови. 9 септември е националният празник на България, а не 3 март от 1944 година до 1990 г. 

Много индикативен за промяната на знаците по това време е паметника на Сталин във Варна.

Паметникът е подложен в центъра на кръгла градинка на 22 m след колоните на входа на Морската градина.

През 1949 година Варна е преименувана на Сталин.

Сталин е лицето, въплъщение на успеха над фашизма.

За негова популярност и във връзка 70-годишнината му, е взето решение за създаване на монумент. Проектът е предоставен на скулптора Христо Боев.

През 1950 година стартира построяването на целия монумент. Паметникът се направи в цялостен растеж, от гипс, с краткотраен темперамент.

Откриването става извънредно тържествено с военноморската духова музика и с оръдейни залпове, в наличието на Вълко Червенков.

Пометникът се слага на най-красивото място на входа на Морската градина, където през днешния ден е Слънчевия часовник. 

Създателите на паметника не са позволени измежду формалните посетители.

Открит е с оръдейни изстрели и военна духова музика.

След към 2 години и няколко ремонта на гипсовия монумент е решено да бъде построен нов монумент.

Проектът още веднъж е предоставен на скулптора Христо Боев.

Постаментът е построен от бяла чукана мозайка, а паметникът още веднъж от гипс. В него е сложена железна структура с височината на скулптурата.

Новият монумент на Сталин е построен от Христо Боев и Васил Ставрев.

Междувременно на 5 март 1953 година Сталин умира.

Започва демитологизация на досегашния водач на Съюз на съветските социалистически републики, с цел да бъде основан фетиш към нова персона.

През февруари 1956 година на 20-ия конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз са докладвани спорни за биографията на Сталин неща, с доста произлизащи от това последствия. Една от тях е Априлският пленум на Българска комунистическа партия, след който на 20 октомври Президиумът на Народното събрание издава декрет за преименуване на град Сталин на Варна, отбелязва Николай Савов в книгата си " Паметниците на Варна ".

Паметникът на руския грузинец е демонтиран 6 години по-късно, през 1962 година Акцията по премахването му е извършена измежду нощ при изключителни ограничения за сигурност от страна на милицията.

След многократни поправки – запушвания и измазвания, през нощта против 13 март 1962 година паметникът на Сталин е бързо демонтиран и при изключителни ограничения за сигурност от страна на милицията.

За 20 минути паметникът е опустошен, мястото е почистено, разрохкано, посят е райграс и са сложени цветя в саксийки от разсадника.

Гипсовият Сталин поема към стопанския двор на " Паркове и градини ", където се разпада и от него не остава нищо, добавя историята специалистът по паметниците.

Разказът му се базира на споделеното от служащ, взел участие в среднощната интервенция.

Съществува обаче и градска легенда, че паметникът или частито от него са хвърлени в морето.



 

Откакто носи името Варна, градът единствено един път е бил преименуван. Това е станало през 1949 година, когато съществуващият от епохи пристанищен град сменя името си на Сталин. Така градът се назовава близо 7 години, след което си връща остарялото име.

Българската морска столица е измежду първите, които отстъпват името Сталин. Това става на 20 октомври 1956 година, след Априлския пленум на Българска комунистическа партия. Град Сталин обаче към момента попада в кръщелните на родените в интервала декември’ 1949 – октомври’1956. Както и в други публични документи от тези странни 7 години от историята на Варна.



Заради промяната на името на града, варненци са били доста затруднени при ваденето на визи. Много непознати страни не признавали преименуването и това налагало искащите да пътуват зад граница да вършат „ совалки ” сред институциите. Затруднения са изпитвали юристи и съдии, които се обърквали, изключително при гледане на наследствени каузи.



Това описа пред Дарик Ганчо Минчев. Той е измежду малцината варненци, които помнят чудесно тези 7 години, в които Варна носи името на руския деспот. В дипломата на Ганчев от университета, написа, че се е дипломирал в град Сталин. По това време е бил радиоговорител.

Смяната на името се прави единствено за няколко дни, а мотив е 70-тата годишнина на вожда на Съюз на съветските социалистически републики. На 15 декември 1949 година, три дни преди рождения ден на Сталин, в няколко варненски завода се организират всеобщи събрания на индустриални служащи, на които единомислещо е призната резолюция, с която се упорства Градският национален съвет да вземе решение за преименуване на Варна. Още същата вечер специфична делегация отпътува с трен за София, с цел да занесе признатите документи в Централен комитет на Българска комунистическа партия. Обявяването на новото име на Варна става на 20 декември с величествен протест на площад „ Независимост ". 

Новото име Сталин сменя Варна във всички публични документи и на обществени места. Йосиф Висарионович става първият почетен жители на град Сталин, единствено ден откакто античният морски град получава името му. Културните дейци бяха най-недоволни от преименуването, спомня си младият тогава радиожурналист.

 
Спомня си, че преименуването коства на града няколко милиона лв.. „ Беше доста скъпа тази интервенция. Сменят се печати. Сменят се документи. Табели на магазини и институции – всичко трябваше да се подмени, а това струваше пари. Това обаче беше фетиш към личността ”, връща още лентата обратно някогашният публицист.

„ Чужденците си знаеха, че това е Варна. Нашите хора се опитваха да внушат, че към този момент градът е Сталин и няма да се върне в никакъв случай остарялото име. И затова заличаваха всяка диря ”, посочи варненецът.

Жителите на града по този начин и не съумяват да свикнат с новото име. И не престават да назовават себе си варненци.

Материалният израз на промяната на името на града съставлява и паметникът на Сталин на входа на Морската градина (днес там е слънчевият часовник). Със 6-метровия гипсов паметник на руския грузинец, втренчен към града, и паметника на Стефан Караджа на Севастопол е обвързван един от вицовете преди време, за разказването на който е имало и санкции.
 


„ Стефан Караджа е с пищовите, а Сталин – с крачка напред, върви право против него. Вицът беше подобен, че Стефан Караджа споделил на Сталин: Нито крачка повече напред! Ти в този град няма да влезеш ”, спомня си още Ганчо Минчев. 

С паметника на мустакатия генералисимус е обвързван и един от любопитните му мемоари. Една заран статуята осъмва с каскет на главата. Започва незабавно следствие, а полицаите, пазили прилежаща постройка, са упрекнати, че не са съумели да предотвратят гаврата.
 
За времето, когато Варна е носила името на Бащата на народите, по улиците през днешния ден припомнят единствено остарели капаци на канализацията, създадени в град Сталин. А Йосиф Висарионович към момента е почетен жител на Варна. 

Още за живота във Варна през годините, когато градът се споделя Сталин, ще откриете в аудио зоната.